ИМПЛАНТОЛОГИЯ

Зъбните импланти представляват заместители на зъбните корени, които се поставят посредством хирургична операция в костта на челюстта. Имплантите поддържат протезни конструкции –  зъбни корони, мостове,  протези. Най-общо процесът на имплантиране протича в два етапа. През първия етап се поставя зъбния имплант, а през втория се надгражда със зъбна конструкция. Приемането на импланта от организма е свързано с биологичния процес наречен остеоинтеграция. Казано по друг начин, това е изграждане на фина връзка между импланта и костта на челюстта. Интегрираният с костта имплант може да носи натоварвания в продължение на години без да има увреждания.

Предимства на деталните импланти

Зъбните импланти се явяват най-ефективното решение за възстановяване на повечето проблеми със зъбите. Те са най-близкият естествен заместител на липсващите зъби.
Подпомагат запазването на собствените зъби, тъй като отнемат от тях излишната тежест при дъвчене.
Елиминират необходимостта от носене на некомфортни подвижни протези, което драстично променя качеството на живот на пациента.
В случаите с група липсващи зъби, имплантите са по-доброто решение, тъй като не се изискват мостове, а се изграждат здрави зъби, които правят много по-лесна устната хигиена.
Изградени са от биологично съвместим материал, който се приема от организма.
Не се изпиляват съседните здрави зъби с цел закрепване на зъбен мост.
Възстановява се не само липсващият зъб, но и самите тъкани.
Когато става въпрос за тотална липса на зъби, имплантите правят дадена протеза много по-стабилна и фиксирана като конструкция.
Подпомагат запазването на костта в челюстите, както и запазването на формата на лицето.

Фактори при планирането и критерии за успешно поставяне на зъбни импланти

Успешното поставяне и интеграция на имплантите зависи от здравословното състояние на организма, приеманите лекарствата, локалното състояние на тъканите в устата, размера и разположението на костите на зъбната челюст, съседните и насрещните зъби.
Има някои предпоставки, които изключват поставянето на зъбни импланти и други, които увеличават риска от неуспешно имплантиране. При пациенти с лоша зъбна хигиена, пушачи и диабетици има по-голям риск от ранни и по-късни усложнения в периимплантните тъкани (известни като пери-имплантитис). Това от своя страна увеличава вероятността  да бъде отхвърлен зъбния имплант.
Например ако пациентът страда от  lt парадонтоза , имплантът може да бъде засегнат от сходно заболяване. Продължителната употреба на кортикостероиди, диабетът, остеопорозата и други заболявания, които се отразяват на костите, могат да увеличат риска от отпадане на импланта.
Предпоставка за успешна остеоинтеграция е наличието на здрава кост и здрави венци. Тъй като и двете могат да атрофират след изваждането на зъб, понякога се налага предварителна подготовка като повдигане на синусите и присаждане на кост с цел възстановяване на алвеоларния гребен.
Единственият начин да се разбере дали има  достатъчно кост за поставяне на имплант  е чрез конусно-лъчева компютърна томография – CBCT. Това изследване позволява да се направи точен анализ на костта и да се избере най-подходящия имплант.  При недостатъчно наличие на кост  има различни алтернативи за заместване и моделиране, така че да се осигури необходимия костен обем за поставянето на един или повече импланти.
Натоварването, което зъбният имплант и протезната конструкция трябва да носят при нормална употреба се преценява от зъболекаря. Тъй като биомеханичните сили и натоварването по време на дъвчене са значителни, от ключово значение за дългосрочното използване на зъбните импланти и протезните конструкции е планирането на броя и мястото на поставянето на имплантите. За разлика от живите зъби, имплантите нямат чувствителност към натиск при отхапване. За да се компенсира получения по-голям натиск, разположението на имплантите трябва да разпредели тези увеличени сили на натиск по протежение на поддържаните зъбни протези. Хората, които скърцат със зъби също увеличават натиска върху имплантите и респективно нараства вероятността от отпадане на денталния имплант.
Възстановените чрез импланти зъби се поддържат както естествените зъби чрез ежедневна хигиена на устната кухина. Нашата препоръка е да бъдат извършвани профилактични прегледи два пъти годишно за професионално почистване на зъбите и, ако е необходимо, за контролни рентгенографии.

Зъбни конструкции  върху имплантите

Обичайно броят на зъбите в поставяната зъбна конструкция е по-голям от броя на имплантите, върху които се фиксира. Зъбните конструкции могат да бъдат постоянно фиксирани (неподвижни) или подвижни.
При неподвижните протези зъбите са фиксирани и пациентът не може да ги вади от устата. Постоянно фиксираният зъбен мост може да  замества както няколко зъба, така и единични зъби.  Фиксираната мостова конструкция може да замести и цялата дъга от зъби (всички зъби на конкретна челюст).
За връзка между импланта и зъбната конструкция, независимо каква  е тя,  се използва свързващ конструктивен елемент, който се нарича абатмънт. Той се фиксира неподвижно към импланта.

Период за остеоинтеграция на денталните импланти

Натоварването на импланта по време на биологичния процес на остеоинтеграция може да доведе до движение, възпрепятстващо остеоинтеграцията и увеличава вероятността за отпадане на импланта. По тази причина се смята, че при класическите (ендосални) импланти е необходим период от 3 до 6 месеца за процеса на интеграция, след което върху тях могат да се поставят зъби. Последните изследвания показват, че първоначалната стабилност на импланта в костта е по-важна за успешното интегриране, отколкото периода на срастване. Времето на срастване не е константна величина. То зависи от плътността на костта, в която е поставен имплантът и броя на поставените импланти.

Освен класическите (ендосални) импланти, д-р Илиев поставя базални импланти за незабавно натоварване.
При тях поставянето на зъбния имплант може да се извършва както на местата на отдавна извадени зъби, така и непосредствено след тяхното изваждане. При тези импланти протезната конструкция се поставя веднага след като бъде изработена, без да е необходимо да се изчаква няколко месеца за остеоинтеграция. Методът на поставянето им е по-малко травматичен, тъй като се извършва през венеца, без да се прави разрез. Този тип импланти е подходящ при пациенти с пародонтални заболявания, при пушачи и при пациенти с намален обем на костта и с напълно обеззъбени челюсти.
Базалните импланти са предназначени за възстановяване на цели челюсти и за участъци с най-малко два импланта. Не се поставят импланти от този тип за заместване на единични зъби. Възможно е да се извърши лечение, при което се възстановяват цели челюсти изцяло върху зъбни импланти. Една челюст може да бъде възстановена с 6, 8 или 10 импланта и мост от 12 или 14 зъба. Срокът на цялото лечение е с продължителност до една седмица.

Риск от отхвърляне на зъбния имплант

Успешността на имплантиране е свързана с уменията на стоматолога, количеството и качеството на костта и оралната хигиена на пациента. Най-важният фактор е първоначалната стабилност на импланта. В дългосрочен план отпадането на импланта може се дължи на периимплантит и в последствиезагуба на кост. Тъй като имплантът няма емайл, той не може да отпадне поради  кариес  като естествените зъби.
Имплантът се тества за интеграция между 8 и 24 седмици. Най-широко използваните критерии за успешна интеграция са липсата на подвижност, инфекция и кървене от венците, рентгенов контрол на костна регенерация или загуба на костта около импланта . В добавка – пациентът не трябва да изпитва никаква болка, парестезия. Дъвкателната функция не трябва да е нарушена.
Когато инструкциите на стоматолога се спазват стриктно от пациента, отпадането на импланта се случва рядко. Към днешна дата научните изследвания показват че оцеляването на денталните импланти в дългосрочен план (от 5 до 10 години) е 93-98%, в зависимост от клиничната употреба.
В случай на отхвърляне на зъбния имплант , той се отстранява, изчаква се период от шест месеца, за да се възстанови костта и се поставя нов.